Кога? Кога се минаха шест години, от както 16-годишната Мими реши в час по история (тогава бях онлайн обучение) да създаде свой собствен блог?

Е, днес е много специален ден за мен, защото блогът ми, моето първо бебче, има рожден ден. Малееееее, шест години се навършват днес от както Enjoy Be Yourself е реалносттттттт. Ууу, вълнувам се. Сигурна съм, че усещате вълнението ми през екрана. Сега, накрая на статията ще има линкове към предишните статии за отбелязване на рожденните дни до сега.

Честно, не знам точно за какво да ви пиша днес. Но знам, че това си е традиционният пост, с който отбелязвам рождения ден на блога ми и правя рефлексия колко неща са се променили от последния рожден ден до сега.

Промених се. И то доста за тази една година. Но не искам толкова в подробности да навлизам. Усещам просто най-сбито и ясно да ви кажа хайлайтите – промените, уроците, които тази една година ми донесе.

Смелост да говоря

Това едно дълго пътуване, което 2 години вървях, но през миналата година, а и тази, с всеки изминат ден все повече и повече се осмелявам да говоря смело това, което усещам да говоря тук, в подкаста или в инстаграм профила на блога.

Да откриеш твоя глас сред кутиите, в които си бил поставен до сега, е малко трудно, но не и невъзможно.

Всичко е възможно. Стига да вярваш, че е. Та, моят глас беше притиснат. Сравнявах се с други създатели на съдържание, опитвах се да ги копирам, опитвах се да бъда като тях, но не се получаваше. Спирах се многократно, защото не знаех дали това, за което искам да говоря ще е релевантно и ще резонира с вас.

И така се спирах дълго време. Но катарзисните моменти, през които преминах през 2025 г., ми помогнаха да се осмеля да говоря по-смело за това, което усещам. А това, ми помогна да бъда по-отворена към вас и да ви помогна и вие самите смело да говорите вашата истина и да споделяте вашата светлина със света, защото той има нуждата от нея.

Щом я носите, тя не е случайна. Тя е тук с причина. И време да я покажем.

Смелост да действам

Страхувах се да действам и да бъда себе си. Не исках да действам, защото контролирах всичко до най-малкия детайл. Контролирах какво може да ми се случи, предполагах, но нещата не се получаваха по този начин. Не осъзнавах, че това ме блокира. А аз си се чудех защо не мога да се осмеля да направя онази крачица към моята мечта.

Дълго време не знаех как да го направя. Мислех, че ми трябва някакъв специален инструмент или още една манифестираща техника, която да ми помогне да се осмеля – може би някое специално новолуние или портал? Но не. Така и не идваха. Така и този перфектен момент, в който ще усетя, че сега е момент да действам, не идваше.

Чудех се кога ще дойде. Но, когато започнах да работя с нервната ми система и да се връщам към тялото ми след дълги години на изоставяне и на твърде големи изисквания и очаквания към мен, осъзнах, че правилният момент никога няма да дойде в бъдещето. Той е тук и сега.

Тук и сега, въпреки страха избирам да направя крачка – повтаряй си тази мантричка.

И така беше ме страх, защото не виждах какво ме очаква. След дълги години на контрол на живота ми се страхувах да го пусна. И се отдръпнах назад. Спрях за известно време да правя манифестиращи практики и да привличам моите мечти. Спрях и да се опитвам постоянно да се лекувам. Просто се оставих да дишам, да бъда с мен, с чувствата ми (колкото и да боляха и тежки да бъдат те) и с тялото ми.

Така след известно време тези юзди на контрол се отпуснаха и накрая изчезнаха. Сега, съм много по-отворена да се отпусна за живота. И след като юздите изчезнаха, по-лесно ми беше да предприемам крачките към моите мечти. Беше ли ме страх? О, да, беше ме. Но ако бях се отдала на страха, никога нямаше да се осмеля да направя първото ми самостоятелно събитие на живо или пък да създам английски подкаст, с който да разширя мисията ми, защото душата ми натам ме води. Никога нямаше да направя това. И никога нямаше да се осмеля да ви говоря за темите, които сега ви говоря. Нямаше и да направя уебинарът за бащината травма – тема, за която ме беше страх да говоря.

Та, така. С тези малки крачки, някои огромни и доста плашещи, бавно, но смело, се осмелих да действам към създаването на моята мечтана реалност. А това ме отвежда до следващия урок…

Действай – твоята работа, къде и как – на Вселената

Все се чудех как и къде тази моя мечта ще се покаже. Чудех се и то много. Но с това нищо не правех, освен че още по-здраво да затягах юздите на контрола в живота ми и не позволявах на Вселената да се намеси и заедно с нея – съвместно, да създаваме моята реалност.

И със смелостта ми да правя един ден малки крачки, а друг – големи, научих, че аз си имам задължение в създаването на моята реалност, а Вселената – неини.

Моите са (както и твоите): действай, въпреки страха, прави тези крачки. Вярвай в себе си, че можеш и вярвай, че имаш всичко, от което се нуждаеш вече в теб.

Работата на Вселената (не твоята): как, къде и кога – това е нейната работа.

• Как ще се появи твоята мечта в твоята реалност – нейна работа, знам, че въображението ни много обича да предполага.
• Кога – divine timing-а (божественото време) ще дойде в правилният момент, не насилвай процеса с постоянни въпроси „Ама ще дойде ли? Хайде, искам я вече“.
• Къде – остави я да те изненада. Нека ти даде правилните възможности и срещне с точните хора, които да те отведат с една крачка или директно до осъществяването на мечтата ти.

Трудната работа е да се довериш и да оставиш Вселената да поеме отговорност за нейната работа.

Поставят ни в такива кутии. Дори и много манифестиращи практики, те поставят в тях. Като, например, визуализиране – карат те да си представиш как се осъществява твоята мечта, но не те карат да си представиш как ти предприемаш крачките и безрезервно се доверяваш на Вселената да си свърши нейната работа.

Повечето практики са тук, за да те отклонят от пътя ти и да те спрат да си припомниш, че всъщност, силата е в теб, а не в нещо външно, като някоя специална практика за манифестиране.

Изборът е твой. И винаги ще бъде твой накъде да насочиш енергията си.

Ти се променяш постоянно и е нормално да промениш и твоите мечти. Растеш, нови осъзнавания имаш. Не е нужно да стоиш в една и съща кутия и да циклиш на едно място, докато конкретната мечта не се случи. За някои трябва повече време, а други – еми, надрастваш ги и повече не резонират с теб. Затова ги пусни.

Това най-силните и големи уроци, които научих от 5-ия рожден ден до този. Със сигурно има и още, като това, че се свързах повече с тялото ми и че се заобичах повече. Но това не е статията, в която да ги споделя. Някакси душата ми ме насочи да разкажа повече как се осмелих да действам в тази една година, защото миналата година по това време още се страхувах и не бях уверена в себе си, че мога да създам моята реалност.

Е, вярвам, че си си взела нещо ценно от моята история. Ако усетиш, го сподели на стори и ме отбележи. Но можеш и на лично съобщение да ми споделиш в инстаграм или тук като коментар.

Благодаря ти, че беше с мен за тази една година и изобщо за всички години, в които следваш блога. Любопитно ми е да ми споделиш от колко години следваш Enjoy Be Yourself и как ме откри?

Благодарна съм и за всичко, на което успявам да те уча през блога и другите ми канали за споделяне на моята мисия на душата.

Изпращам ти много любов и светлина и едно голяма прегръдкаааа

С много обич,

Мими

Прочети за първият рожден ден на блога

Прочети за вторият рожден ден на блога

Прочети за третият рожден ден на блога

Прочети за четвъртият рожден ден на блога

Прочети за петият рожден ден на блога

П.П. Можеш да видиш кое ангелско число от 1 до 5 се показва в момента на часовника ти и това да бъде твоя знак към коя от предишните блог статии да се насочиш – там, съм сигурна, че се крие нещо за теб, от което в момента имаш нуждата.

Снимки: мой личен архив и свалени от Pinterest