365 дни. 365 дни, изпълнени с много любов, сълзи, смях и израсване. 365 дни, в които се изправих срещу най-забутаните и скрити демони в мен и 365 дни, в които имах възможността да пусна всичкото онова, което ме дърпаше и спираше да бъда в моята сила и да светя смело пред света.
Е, добре дошли в последната статия за 2025 г., в която ще ви споделя кои са уроците, които през последните 365 дни учех.
Но първо, ако можех да опиша последните 365 дни с едно изречение, то това щеше да бъде то:
„Дойдох, за да те разруша и премахна всичкото това, което не виждаш, за да може отново да засветиш силно като Слънцето.“
Урок №1: Всеки идва тук със своята светлина, но не губи твоята в светлината на другите
Началото на годината започна с един урок, които продължавах да уча още от 2024 г. – сравнението с другите. Много се сравнявах с хората около мен, както и с тези, които следвах онлайн.
Постоянно се сравнявах, а с това не виждах, че губя себе си, че губя моята светлина в светлината на другите.
Но с различните ситуации, в които Вселената ме поставяше, бавно започнах да осъзнавам, че всеки идва тук със своята светлина и мисия и не е необходимо да губя моята светлина в светлината на другите, за да бъда себе си.
Беше труден урок за научаване, защото бях свикнала в комфорта на сравнението да живея, с което подтисках себе си и моята сила. А когато нещо ти е комфортно, трудно го пускаш. Но тази висша сила над нас – Вселената, намира начини да ти покаже кога едно нещо не е за теб. Понякога е трудно, но довериш ли й се, накрая разбираш, че всичко винаги е работело за теб.
Сравнението ми помогна да обгърна моята светлина и да започна по-смело да я споделям с другите, защото осъзнах, че то е една част от мен, която се опитва да ме предпази и която е една тъмна част от мен, която има нуждата от моята любов. Чрез това мое осъзнаване за сравнението вътре в мен, си дадох любов и си помогнах да стъпя в моята сила и разкрих много възможности пред себе си чрез това, че приех сравнението в мен.
Урок №2: Не се съпротивлявай срещу промяната, а я обгърни
Със сигурност през изминалите 365 дена имах изключително много съпротива да пусна тази стара версия от мен, която надрасвах с всеки изминал ден.
Тази година имаше твърде много неща, за които се съпротивлявах да пусна, защото в тях ми беше комфортно. В тях се чувствах в безопасност, но нямаше как да продължа да живея с тях, защото те ми пречеха да продължа напред и да създавам моята реалност.
О, и съпротивлението беше голямо, огромно. Не исках да ги пускам, не исках да израсвам, защото изпитвах носталгия по старото ми аз. Тя ми беше толкова позната, чак до болка. И в средата на годината, с топлината на лятото, със свободата, която то предава, там някъде душата ми ми нашепна просто обгърна промяната, през която преминавам, защото следва нещо по-голямо, нещо по-прекрасно и нещо, за което съм копняла от доста време насам.
На моменти изобщо не беше лесно да обгърна тази промяна, защото комфорта от старото все повече и повече ме изкушаваше, но ситуациите, през които преминах, за да се науча да я обгръщам, ми показаха как да пусна това съпротивление и да се доверя на промяната.
За тези 365 дена се промених доста и се научих да се доверявам на промяната, а не да се съпротивлявам срещу нея. А с това, привлякох някои от мечтите, които имах за годината, станах по-смела в изразяването ми и подобрих и отношенията ми с близките и създадох нови приятелства.
Урок №3: Ако усетиш нещо, просто му се довери
Тази година се научих да слушам интуицията ми и изобщо да не се съмнявам с нея, както съм правила в предишни години.
С това, че послушах и се доверих на вътрешния ми глас, възобнових едно приятелство от детството ми, което изобщо не заподозирах, че някога ще завърна. И когато се видяхме за първи път след толкова много години с приятелката ми от детството, се оказа, че имаме много общи неща и двете усетихме, че изобщо не сме загубили тази връзка, която сме имали като малки, за всичките тези години, в които не общувахме.
От друга страна, слушайки интуицията ми, успях да се осмеля да направя няколко събития на живо, да помогна на много души в курсът ми по „Женски цикъл“ и курсът ми за себеобич, да разберат своя цикъл, както и да се заобичат.
В началото на годината се страхувах от моята интуиция и поради това я игнорирах или се съмнявах в нея. Но се оказа, че няма от какво да се страхувам от нея, защото тя е естествено продължение на моята светлина и мисия на душата. Тя е именно гласът на душата ми, които ме кани да се отпусна и доверя на Вселената, че е зад гърбът ми и ме пази и води към нещата, които са за мен.
От друга страна, през университета и преживяванията, които имам там, установих, че душата ми е избрала един от начините да засили интуицията си и доверието към Вселената, да бъде именно през университета. Имаше много неща, в които се съмнявах, че ще мога да направя, но, доверявайки се на вътрешният ми глас, установих, че когато го правя, всичко се нарежда и работи за мен, дори и в „най-страшните“ неща, които имам да правя в унито (имам предвид изпити и други проекти, които имам за университета).
Успях да се отпусна и да се доверя на Вселената и също да разкрия мисията на душата ми, както и да помогна и на много от вас да направят същото, когато споделих за моя път с отпускането на и доверието ни към интуицията и как да следваме това гласче, което ни подсказва накъде да вървим.
Урок №4: Излез от кутиите на другите и споделяй смело твоята светлина
Много се поставях в кутиите на обществото. Едно от нещата, които ми пречеше да изляза от тези кутии беше сравнението. Друго беше прекарването в социалните мрежи, което ме караше още повече да се сравнявам и да се опитвам да се вкарвам в кутии, които маркетинг обществото е създалото – говоря за кутии от сорта на това да следваш определен цвят за твоя бранд, определен шрифт и т.н.
Много се бях поставила в тази кутия и поради това бях объркана да следвам себе си. В предишните години, та и до средата на тази, за социалните мрежи на блога, използвах лилавото като основен цвят, а когато използвах други цветове, се чувствах гузно, че ги използвам, понеже не „следвах“ маркетинг стандартите.
А от това не чувах гласът на душата ми, който ми подсказваше, че съм цветна душа и че да използвам всички всевъзможни цветове, които съществуват, е моят начин да разкривам себе си. Това и направих. И от средата на годината, та чак до сега, все повече и повече изразявам по-смело себе си в социалните мрежи.
От друга страна, и в подкаста ми Divine Souls, започнах да говоря по-смело, без да се спирам. А и тук желая да разкрия нещо, което никъде другаде до сега не съм го разкривала никъде и го пазех в тайна вече 4 месеца.
От слушането на интуицията ми и това, че желая по-смело да се изразявам, създадох английска версия на подкаста ми, която се казва Souls by Divine.
Чрез този английски подкаст, последвах вътрешното ми поривче да споделям моят глас и да разширя моята мисия на душата и на английски език. Последвах това поривче и съм толкова щастлива, защото то беше пълно ДА, когато ми дойде тази идея.
Да, може понякога дане произнасям на 100% добре някои думи на английски, но честно – не ми пука, защото ме прави щастлива и ме кара да се чувствам добре. А и знам, че това е част от мисията на душата ми. И със създаването на този подкаст, разбрах, че ако се бях поставила в кутията – „Не си достатъчно способна да водиш подкаст на английски, пък и да имаш два“, то нямаше да го направя. Послушах поривчето ми отвътре да го създавам, излязох от кутиите на обществото и съм щастлива.
За тези 365 дена се научих да излизам от кутиите на обществото и да следвам себе си. И научих как да бъда автентична и как да живея в моята сила и смело да светя.
Така че, ако все още се поставяш в кутиите, които обществото има за теб, излез смело от тях, защото знам, че отвътре усещаш, че си дошла тук за нещо голямо. Свети смело и не се извинявай за твоята светлина през 2026 г., а избери да светиш ярко като Слънцето.
Урок №5: Чувствай, чувствай, чувствай…
Тази година имах възможността да се науча да чувствам на 100% моите емоции, защото осъзнах, че съм се пристрастила твърде много към лекуването и си мислех, че чувствам моите емоции, когато ги виждах веднага и лекувах травмите свързани с тях на момента. Но не.
Оказа се, че живея в страх от това да ги чувствам и че живея с силно активирана нервна система в режим „Бягай или се бий“.
Ситуациите, през които преминах тази година ми показаха какво наистина значи да чувствам моите емоции и голяма част от това беше, просто да си позволя да бъда в настоящия момент и да бъда с емоциите ми тук и сега. Да ги почувствам къде се намират в тялото ми и да покажа на себе си и на малката Мими в мен, че не е сама и че е в безопасност.
С това чувстването на емоциите ми и позволението да преминат през мен за времето, което им трябва да преминат (може да е няколко дена), открих колко много любов имам вътре в мен и колко силна съм всъщност.
Установих, че тази година наистина ми показа как да чувствам емоциите ми и не да бързам да ги лекувам веднага щом се покажат. И се чувствам по-лека и по-свободна, отколкото в началото на годината, когато бях пълна с товар, който не знаех как да почувствам и пусна.
Това са част от уроците, които 2025 г. ми преподаде. Избрах да споделя с вас най-големите 5 урока, които научих през тази година, защото те за тези 365 дни ме оформиха в човека, който съм в момента, пишещ тази статия.
На моменти имах чувството, че изобщо не съм в правилната посока тази година и си мислех, че съм се отклонила много от пътя ми. Но се оказа, че всичко, което смятах, че ме отклонява, под прикритие беше това, което ме води в правилния път. Пуснах много товар от плещите ми и се сприятелих с демоните вътре в мен. Открих балансът в светлината и тъмнината, която носех. Разкрих силата ми, усетих я и си позволих да живея през нея. Засветих още по-силно и през тези 365 дни открих себе си по нови начини, които не заподозирах, че са там.
Благодаря за всичко 2025 г. – за моменти, в които ме събори, за моменти, в които ме повдигна и за всички онези моменти, в които ми показа как да живея в хармония с моята светлина и тъмнина. Благодаря ти, че ми показа как да светя по-силно и как да бъда себе си по-смело.
Благодаря и на вас, че за тези 365 дни бяхте до мен, подкрепяхте ме, растяхме заедно и заедно се осмелихме да светим и да изразяваме себе си по-смело тази година.
Усещам, че 2026 г. ни е подготвила много чудеса и изненади. Аз съм готова за тях, ами ти?
С много любов,
Мими – твоят водач по пътя ти обратно към теб
Статии с ревизия за уроците, които съм научила през изминалите години:
∼ Ти си създателят на твоята реалност!∼ ∼ Да бъдеш себе си е най-големият подарък, който можеш да си подариш. Затова го направи!∼
