Здравейте, прекрасни.

Така почувствах да започна днешната статия – с думата „Здравейте“. Как се чувствате? Предполагам сте видели от заглавието на днешния пост, но в него смятам да ви разкажа защо ме нямаше в блога в последните няколко месеца и къде бях.

Какво е блогът за мен?

Ако ме следите от доста дълго време, знаете, че обичам да пиша, но и знаете причината защо създадох блога. Тази причина ще ви я припомня отново, а за някои ще е нова, ако за първи път четат статия от този блог.

Причината:

Създадох блогът Enjoy Be Yourself през 2020 г. с целта да споделям на лесен и разбираем език всичко, което съм научила от моят път от духовното и личностното развитие, като по този начин желая да помогна на вас.

Е, тази причина важи и до ден днешен за блога, но и за всичко, което създавам в Instagram страничката към него. Но вече има и друго нещо, което прилага тази причина, и за което ще ви споделя, в тази статия.

Но преди това, желая да кажа, че ще бъда доста искрена в този пост, защото ми липсваше да пиша, а и защото писането винаги е бил един креативен начин, с който да изразявам мислите си. Това беше и другата причина, поради която създадох блога ми – да покажа страстта ми към писането на място, което ще достигне до повече души.

И може би досега не съм казвала, а може би съм споделяла, но винаги, когато седна да пиша статия, думите сами се изливат. Но, сега, това винаги се случва, когато аз самата съм в хармония със себе си и това, което да споделя с вас тук, иначе, като я няма тази хармония, нещата не се получават. А пък сега я има тази хармония и съм сигурна, че и вия я усещате.

Малко се по-отклоних, но е време да ви разкажа защо ме нямаше в блога и какво се случи с мен.

Защо изчезнах от блога?

Първата причина, поради която ме нямаше в блога и която сигурно вече знаете, ако ме следите в Instagram страницата на блога, а именно – създадох мой собствен подкаст!

Подкастът се казва Divine Souls, който засега можете да откриете в платформата Spotify, а съвсем скоро и в Apple.

Този подкаст беше един голям проект, върху който работех от септември миналата година до май тази. Беше един проект, който много ме развълнуваше и с огромно щастие очаквах да го споделя с вас. И това се случи на 17 май тази година – това е рожденият ден на подкаста, а десет дни по-рано, е рожденият ден на блога – 7 май.

Да, сигурно сте забелязали, че имам специална връзка с числото 7. Винаги това число ме е съпътствало в моя живот и винаги съм чувствала специална връзка с него. Едно от нещата, е че на 7 май преди 4 години, създадох този уникален блог, който ви помага, а сега вече и подкаста е тук. Всичко свързано с числото 7 много резонира с мен.

Един интересен факт, който може и да съм споделяла в някоя статия, е че, когато кандидатствах за 8-и клас тук в София, резултатите излязоха на 7 юли 2017 г., а училището и паралелката, в която ме бяха приели, беше на 7-о място в желанията ми. Та, можете да видите колко много числото 7 означава за мен.

Но, това, че създадох подкастът ми, беше една от причините, поради която не публикувах статии.

Знаете, че тук в блога не мога да изпиша роман по една тема, защото статията буквално ще стане като книга, а едно нещо за мен, хванели ме музата, както аз наричам вдъхновението, нямам спирка. Говоря и говоря, докато не усетя, че вече няма за какво да говоря. А реално, от както създадох блогът и всичко покрай него, всички теми, за които говоря постоянно не само тук, но и в платформата на инстаграм, са толкова вдъхновителни за мен, че желая постоянно да говоря.

А тук в блогът ги пиша.

Както ви споделих, винаги съм обичала да пиша, а когато пиша в блога и усещам, че е хармонично – о, откакто тук ме нямаше, научих много ценни уроци, а единият от тях, е това да качвам нещата, когато отвътре е ПЪЛНО ДА. Затова ви казвам, че когато пиша тук и усещам, че е хармонично т.е. пълно да, съм изключително вдъхновена след това.

Но, тук в блога не мога да пиша, така както говоря в подкаста. Нали се сещате, че не мога да изпиша в една статия един епизод, който например е 20 минути. А пък и другото, което тук в блога има – не винаги изпадам в такива подробности, както в подкаста. А това беше една от причините да направя подкаста – да мога да си говоря с колкото подробности пожелая, защото знам, че ще ви помогнат.

И това ме довежда до втората причина…

Изгубих мотивация да пиша

Още преди да създадам подкаста, усещах някъде от миналото лято, че мотивацията ми да пиша статии, не е същата като преди. Сякаш тя беше се променила. Затова и качвах по-рядко. И качвах, когато усетя, че имам нуждата нещо да споделя.

Още миналото лято не чувствах това вдъхновение – пълното да, да пиша и затова и намалях честота на статиите. Но, когато усещах, пишех. И имаше моменти, в които, някакси, мотивацията се връщаше, и качвах много по-често, но имаше и такива, в които тя отново се губеше и нямаше постове с месеци наред.

А и една от причините затова, беше голямата промяна и лекуване, които настъпиха при мен, когато разбрах, че не изпълнявам мисията на душата ми – тук желая да обясня, че още от лятото миналата година  не чувствах, че споделям, нещата, които принципно споделям в блога и в инстаграм страницата към него, които идват от душата ми. Усещах, че нещо ме блокира да споделям нещата от момента на пълно да. Усещам, че ме разбирате.

Лекуването, което се случи при мен, беше дълбоко, защото осъзнах, че се сравнявам с други създатели на съдържание, което отнемаше от моята енергия. Но един ден, през март тази година, осъзнах от къде идва травмата със сравнението, която дълго време ме държеше и ме спираше от това да споделям нещата от пълно да отвътре. Излекувах я и нещата се промениха.

Но това се случи, месец и нещо преди да пусна подкастът, а тогава бях насочила енергията си напълно към осъществяването на този проект и сбъдването на тази мечта. Случиха ми се и други неща в личния ми живот, които ме стопираха. Не чувствах да публикувам, след като излекувах тази травма със сравнението.

Сега да обобщя информацията до тук. Първо, изгубих мотивация, защото не чувствах, че говоря моята истина на душата, след това осъзнах травмата за сравнението и я излекувах, но се бях фокусирала върху подкаста и не усещах тук да публикувам.

И от тук идва третата причина…

Смятах да спра блогът

Поради това, че не усещах никаква мотивация да публикувам статии и това, че една от най-големите ми мечти беше на път да се сбъдне в началото на годината – подкастът, не виждах смисъл да продължавам с блога.

Тези мисли ми се зародиха два-три месеца преди 4-тият рожден ден на блога и тогава попадах на съдържание в интернет, че вече почти никой не чете блогове, повечето слушат подкасти и, някакси, смятах, че блогът ми няма да ви помага вече, след като съм си създала подкаст. Което, както усещате, беше ограничаващо убеждение, с което беше нужно да се преборя и заменя.

Това, че смятах да се откажа от блога, още повече уби мотивацията ми да качвам. Освен това в този период, ми се струпаха много неща в личен план – университет, семейство и учения. Завърших курс по дигитален маркетинг в този период, а този курс мога да ви споделя, че ми помага за работата, която е свързана със специалността в университета ми – „Книгоиздаване“, но и за блога. Въпреки че, вече имам друг поглед над дигиталният маркетинг, от както осъзнах травмата сравнение и израснах още малко на духовно ниво. Вече съм на друго мнение за дигиталния маркетинг, но за това друг път ще си говорим.

Казвах ви, че в тази статия, ще бъда много искрена с вас, не че досега не съм била, но, някакси, по-различно искрена, ако ме разбирате и усещате, а аз съм сигурна, че ме.

И не виждах смисъл повече да продължа с блога. Но, когато подкастът, вече се превърна в реалност и с края на втори курс в университета ми, се замислих над едно нещо, с което замених и ограничаващо убеждение, което се зароди в мен.

Осъзнах, че моята мисия на душата е да помагам на всички вас да отключите пълният си потенциал – създаването на вашата реалност, и да се свързвате с вашата душа и да разбирате енергиите около вас. И тази мисия се разпростира и се споделя по най-различни начини, не само чрез подкаста. Но и тук в блога и в страницата към блога в инстаграм. И още къде ли не. Във вайбър групата на блога ни и където усетя, разпростирам тази мисия на моята душа.

Обаче, осъзнах, че и блогът ми липсва. Липсва ми да бъда на клавитурата на лаптопа и да настискам клавишите с вдъхновение, защото отвътре усещам, че това, за което пиша, ще ви помогне.

Затова реших…

Да се върна в блога, когато усетя

Усетих сега да се завърна в блога.

Моята интуиция ми го подсказваше цял юли, че е време отново да се завърна тук.

Но по един нов начин. По един различен начин. По един още по-хармоничен начин за мен.

Когато стартирах блога, имах тефтер, и още го имам, в който си записвах идеите за блог постовете и планирах на кои дати от съответният месец да ги кача. Обаче тази стратегия спря да работи за мен, защото я надраснах и нещата се промениха в това как споделям моята мисия на душата ми.

Усетих, че е време да се завърна в блога ми по един нов начин и да качвам и пиша статии, когато усетя, а не когато съм си определила да го направя от задължение да качвам, а не от удоволствие – пълното да.

Дадох си време, след като реализирах подкаста ми, да усетя кога да се завърна тук. Защото дълбоко усещам, че този блог с всичките му статии тук, ви помага изключително много, а това ме прави истински щастлива.

Вече знам, че той ще ви помогне. Знам, че той ще си остане вашето щастливо място, в което да четете информацията и ценните уроци, мисли, които споделям с вас. Знам, че той ще бъде по-различен от подкаста, защото тук нещата изглеждат и се усещат по един коренно различен начин от подкаста, а това ми харесва.

Затова се завръщам в блога по един нов, свеж, вдъхновен начин и ще ви споделям нещата, които усетя, когато ги усетя.

Може някои път да ви споделя някои мисли от подкаста тук или обратното, но знам, че това ви помага. Знам, че всичко, което създавам ви помага по някакъв начин. Знам, че всички бъдещи статии, които предстои да напиша, ви помагат и съм благодарна за това.

Благодарна съм, че сте част от блога и ви благодаря от дъното на сърцето ми, че го следите и че четете статиите. Благодарна съм ви, че ме подкрепяте във всичко, което създавам и съм ви благодарна за всички прекрасни думи, които ми казвате.

Ще завърша тази статия-завръщане в блога със следните думи:

Каквото и да ви се случва в живота, помнете, че е с причина. Тя не винаги на момента ще се разкрие, но ще дойде. Аз осъзнах, че спирането на статиите тук, ме доведе до завръщането на този момент, в който усещам, че идвам обновена, преродена, тук в блога. И ако се бях отказала от него, нямаше да четете тази статия. Нямаше да сте тук. Затова, не се отказвайте от вашите мечти, проекти и нещата, които ви носят щастие, дори и ако в момента ви е трудно да ги продължите поради някаква причина. Защото те са вашата мисия тук, вашата светлина. А ако се откажете от вашата светлина, с която докосвате толкова много души, вредите на себе си, но и правите Вселената тъжна. Вие сте тук с причина! Животът, който живеете сега, е с причина! А вашата светлина, е вътре във вас с причина! Затова не се отказвайте от това да я споделяте със света, защото тя е причината затова да сте тук. И знайте, че тя променя животи и помага на другите души, да запалят тяхната светлина.

Страхотно е, че се завърнах. Чувствам се супер. Пожелавам ви един невероятен ден изпълнен с много любов и светлина. И ви благодаря, че отделихте от ценното си време да прочетете този пост. Ще бъда много щастлива да ми споделите тук като коментар или на лично в инстаграм, как ви е накарал да се почувствате.

Любов и светлина

С обич,

Мими

∼Ти създаваш твоята реалност!∼

∼Да бъдеш себе си е подарък!∼