Самосаботирането е тема, за която не ни учат в училище какво значи и как трябва да се справим с нея. Истината е, че в голямата част от ежедневието ние самосаботираме дори и без да го осъзнаваме. Но защо го правим и как да се справим с него, ще разберете в следващите няколко реда.
Какво е самосаботирането?
Случвало ли ви се е да бъдете продуктивни в определен период от време и след това да спрете и да не можете да свършите нищо в голям период от време? Е това е самосаботиране. Това е навик, който имаме, когато ни е страх от нещо. То е нашият механизъм, който се включва, когато трябва да бъдем „защитени“ и нека ви обясня какво имам предвид под това. Знаете ли как успешните хора са успешни и всички се чудим дали не използват някаква магия? Е истината е, че не използват никаква специална магия, за да бъдат успешни. Тяхната тайна е, че са се научили да владеят самосаботирането.
Самосаботиране е когато ни е страх да излезем от зоната ни комфорт. Всички сте чували за нея. Ние сме свикнали с нея и когато се случи така че да преминем границите ѝ, нашият мозък ни дърпа назад, обратно зад границата. Но защо го прави? Защото го е страх да премине и да изследва какво се крие извън зоната на комфорт. А точно извън зоната на комфорт се случват успехите, хубавите неща. Страх ни е да прекрачим границата и затова си намираме извинения, отлагаме задачи, мързелуваме и чакаме да дойде някой и да ни каже: „Спри да мързелуваш“. Но истината е, че никой не идва да ни го каже, освен, ако ние не си го кажем. Но освен това има и още няколко причини, поради които избираме да се самосаботираме и в повечето случай дори и не го осъзнаваме, че го парвим.
Причини, поради които се самосаботираме
1. Тревожност
Тревожността е доста силна емоция, с която не винаги успяваме да се преборим сами, но какво ни тревожи? Тревожи ни това, че не заслужаваме нашата мечта, че всичко може да се обърка и какво мислят другите хора за нея. А пък тази тревожност ни спира и не ни позволява да се справим със самосаботирането.
Аз самата дълго време се тревожех с това дали мога да постигна целите си и отне доста работа да се справя с това и да разпознавам това чувство, но мога да ви кажа и че на моменти все още ми е трудно да се справям с него. Съветите, които ще споделя ще ви помогнат да се справите с всички причини, поради които се самосаботираме.
2.Страхът от провала
Случвало ли ви се е да имате задача и просто да не искате да я свършите, защото ви е страх да не се провалите? Е това е признак на самосаботиране. Много често в ежедневието ни се самособотираме със задачи, които смятаме за „страшни“ и не ги изпълняваме. Аз самата, на няколко пъти съм се спирала да седна и да пиша статия, просто защото ме е страх да я започна и съм си мислела, че няма да бъде полезна за никой. В такива моменти просто ме е било страх да я пиша, защото не съм намирала мотивацията и ме е било страх да излезна от зоната ми на комфорт, затова съм избирала да не го правя и съм отлагала писането на статията дълго време.
3.Нерешителност
Когато не можем да решим каква да бъде следващата ни стъпка или как да подходим към задачите, ние просто решаваме да не го парвим и отлагаме т.е. самосаботираме се. Намираме си извинение да не го правим и отлагаме и отлагаме, докато не дойде моментът, в който просто трябва да го направим.
Самосаботирането ни пречи да се отдадем напълно на целите ни. То спира да разгърнем пълният ни потенциал. Както вече разбрахте, то се случва от това, че ни е страх да излезнем от зоната си на комфорт и да разгърнем пълният ни потенциал. И както вече разбрахте, има случай, в който не знаем, че го има, но има и такива, в които знаем и просто избираме да го правим, защото така ще можем да се чувстваме комфортно. Но, за да постигнем, това което желаем, трябва да се научим да излизаме от зоната ни комфорт, защото извън нея са нашите желания. Да се научим да разгръщаме пълният си потенциал, защото само тогава ще можем да се отддадем напълно на нашата цел без значение каква е тя и ще имаме успехи. Точно това са се научили да правят и успешните хора, а истината е, че и ти, който четеш тази статия, си също успешен просто трябва да се научиш да се справяш със самосаботирането във всичко и като се научиш ще можеш да разгърнеш пълният си потенциал. А в следващите няколко реда ще ти дам съвети затова как да се справиш със самосаботацията.
Как да се справим със самосаботацията и да разгърнем пълният ни потенциал?
1.Бъдете наясно с навиците за самосаботиране
Можете ли да се сетите какво най-често ни разсейва и ни кара да се самосаботираме? Телфонът ни и по-скоро социалните мрежи. Когато ни е страх да направим нещо или се тревожим да го направим ние просто решаваме да седнем и да отложим това нещо докато ни дойде музата да го направим и посягаме към телефона. С този ни навик ние се стопираме от това да разгърнем пълният ни потенциал. Което пък ни пречи да постигнем целта ни.
Също бъдете наясно, когато се самосаботирате, когато си намирате извинения да не правите нещо, да бъдете наясно какво правите и защо се спирате от това да излезете извън зоната ви на комфорт. Защото, когато осъзнаете, че извън зоната ви на комфорт се крият всички възможности и неща, които искате да постигнете, просто решавате да прекрачвате границата и да се осмелите да тръгнете след мечтите си. По този начин разгръщате пълният ви потенциал. Трябва да знаем, че това, което е извън зоната ни комфорт може да бъде страшно, но е добро за нас. И всеки път, в който прекрачим зоната си на комфорт, ние все едно тренираме мускул, който с повече практика ще стане по-гъвкав и по-силен. Така, че когато сме наясно какви навици имаме при самосаботацията и знаем как да се справим с тях, то ще ни е много по-лесно да излизаме от зоната ни на комфорт и да тренираме този мускул. И това е постоянна работа с нас самите, не можем за един ден да се научим да се справяме с това.
2. Повярвай, че заслужаваш това, което искаш да постигнеш
Когато не вярваме, че заслужаваме това, което искаме да постигнем най-много ние избираме да се самосаботираме. И причините за това са страхът от провал, тревогата и нерешителността. Но истината е, че ние напълно заслужаваме да постигнем, това, което желаем. Можем да го направим. А когато, не вярваме ние просто си поставяме ограничаващо убеждение, което ни спира да разгърнем пълният си потенциал и да постигнем, всичко, което желаем. Повярвайте, че можете да постигнете вашата цел, повярвайте, че тя е вече ваша. Защото вярата в нас индикира на Вселената, че ние сме готови да постигнем целта ни и тя просто ни я донася. Вярвата в нас е вече 50% от вече постигната цел, а останалите 50% са роботата, която трябва да направим. Когато вярваме в нас, ние можем да постигнем всичко, което желаем! Това е цитат, който споделих в инстанграм страницата на блогът, и който мисля, че ще ви мотивира още повече.
3.Научи се да работиш със страхът, а не срещу него
Когато се научим да работим със стръхът ни, а не срещу него- самосаботацията, ние спираме да отлагаме и успяваме да разгърнем пълният ни потенциал. Защото отлгането е форма на страхът. Ние отлагаме, защото ни е страх да направим нещо, тревожим се от последстивията. Страх ни е от това да предприемем действията, защото ни е страх от провала.
Какво парвим? Трябва да разберем защо имаме този страх, как да се справим с него и да се научим да работим с него. Защото, когато се научите да работите с него, вие с течение на времето ще го елеминирате. Предприемайте действието въпреки страхът, защото помнете, вие сте по-силни от всеки страх, който имате. И за да имате точно тази цел, за която не спирате постоянно да мислите, то е защото тя е за вас. А какво значи това? Да осъзнаете, че щом имате точно вашите цели и копнеете да ги постигнете толкова силно то вие сте напълно способни да го направите, имате потенциалът да го направите, силата да я изпълните. Веднъж щом осъзнаете това, то няма цел, която да не е постижима. А страхът е самосаботиране и поради това не можете да постигнете желаните резултати. Както споменах, успешните хора са се научили да работят с този страх и въпреки него, са се научили да предприемат действията и щом ги предприемат веднъж няма връщане назад, успехът им е в кърпа вързан!
4. Каквото и да става продължавай и не се отказвай
Не се страхувайте от предприемането на действия. Без значение колко ви е трудно, просто продължете. В един момент ще ви стане лесно. Същото е и когато тепърва започвате да работите върху някоя нова цел, страх ви от провала и затова не предприемате правилните стъпки, за да я постигнете. Но точно, когато се осмелим да предприем първата стъпка ще започнем да трупаме опит и така ще можем да продължим с всяка следваща стъпка. И всъщтност ще започне да ни става по-лесно и по-лесно и докато се обрънем, ние вече ще сме постигнали целта ни.
5. Взимайте си чести почивки
Често отлагаме, защото не си взимаме чести почивки и когато, без да се усетим, работим за твърде дълго време без почивки и решим да си вземем, накрая ние си взимаме по-дълга почивка отколкото сме планирали.
Когато се пренатоварим и не сме слушали сигналите на тялото ни, когато ни е казвало, че е време за почивка, се окзазва, че то само си взима почивка и то за няколко дена. За да не се случи това, е хубаво да си взимате по-чести почивки през работният ви ден, особено, ако работите от вкъщи. Защото, когато не го правим ние се самосаботираме и не слушаме сигналите на тялото ни.
От опит, мога да кажа, че когато не си взимам чести почивки и реша да си почина за малко след това отлагам повече и повече, защото просто не искам да се захвана със следващата ми задача, не успявам да изпълня нищо. И това често ме е спирало, когато е трябвало да работя върху целите ми. Обаче, когато си взимам по-чести почивки съм по-продуктивна и по-мотивирана да работя върху целите ми и да изпълня списъкът ми със задачи.
Взимането на по-чести почивки ще ви научи да се справите със самосаботацията по-лесно.
Изводът от тази статия е, че за да се справите със самосаботирането, трябва да се научите да работите с него. Да го разпознавате, когато е тук. Защото самосаботирането е бариерата, която ни спира от това да разгърнем пълният си потенциал и да постигнем всичко, което желаем.
Не се страхувайте да започнете да работите върху него, защото, когато се научите да го овладявате, ще можете да постигнете всяка една цел. Работете върху него и се надявам съветите да са ви помогнали. Защото в край на сметка, самосаботирането е начин на мислене, който използваме, когато ни е страх от нещо, провалът и се тревожим постоянно и то е като защитен механизъм, който ни пази от това да излезнем от зоната ни комфорт, и този механизъм ни спира от това да разгрнем пълният ни потенциал. Затова е важно да променим начинът си на мислене, ако искаме да видим и резултати съответно. В край на сметка, ние вярваме в това, което най-много си повтаряме в ежедневието.
Благодаря ви, че отделихте от времето си, за да прочетете днешната статия! Надявам се тя да ви е била полезна и да ви е разяснила защо се самосаботираме и как да се справим с това. Тези съвети иват от моят личен опит. Дълги години работех със самосаботацията и съветите, които ви дадох, са нещата, чрез които осъзнах, че се самосаботирам и то често. Тези съвети може не с всеки да резонират и това е напълно нормално, но вземете това, което резонира с вас. Споделете тази статия с близки и приятели, на които смятате, че тя ще бъде полезна.
Любов и светлина💗🌟
XOXO,mimi💜
∼Ти създаваш твоята реалност!∼ 🌈✨💕
