Днешният пост ще бъде на една от любимите ми теми, а именно писането на хартия. Не веднъж съм засягала тази тема в блога. В тази статия , можете да прочетете малко повече информация за значимостта на писането на нашите емоции на хартия. Също, от миналата година, започнах и една нова поредица, която се казва „journaling prompts“, в която ви давам различни въпроси за размисъл на най-различни теми. В днешната статия ще си поговорим за ползите от воденето на journal или, буквално преведено на български- журнал, можете да го наречете и дневник, но моят опит показва, че не е точно дневник. Аз го описвам като тефтер, в който можеш да оставиш и най-съкровените ти чувства без да се притесяваш и, който ще ти помогне да изградиш по-силна връзка с теб самия, както и ще се превърне в твоя най-добър приятел.
Вече в продължение на 4-ри години пиша емоциите си в тефтери и мога да кажа колко прекрасно и полезно нещо е това. А с днешната статия се надявам да ви убедя и вие да започнете да си водите журнал, в който да записвате ежедневните ви емоции. Можете, разбира се, и да описвате деня си и какво ви се случвало, както и какви емоции сте изпитвали през него. Емоциите ни са силно нещо, което влияе на нашия ден и на действията ни. Със сигурност ви се е случвало да имате емоция като, например, тревогата за нещо и тази ваша емоция да има толкова силно влияние върху вас, че да не можете да продължите да си вършите задълженията. На мен ми се е случвало постоянно, но откакто работя върху тях чрез записването им в тефтери, се научих, че емоциите, които чувствам идват с определена цел, за да ме научат на нещо. Чрез днешната статия ще ви разкажа с какво ще ви помогне писането/ journaling и как да започнете сами да си водите журнал.
Разбиране на емоциите ти по-добре
Първото нещо, на което ме научи писането на емоциите ми на хартия, е разбирането им по-лесно. В тази статия ви обясних как и вие да ги разберете. Писането на емоциите ни на хартия е силен инструмент, който ще ви помогне не само да ги разберете, но и да работите, и да ги лекувате по-добре. Когато пренебрегваме нашите чувства и ги оставяме с предтескста, че по-късно ще седнем и ще работим върху тях , не го правим винаги. Имаме навика да ги оставяме под „килимчето“( нашето подсъзнание) и ги забравяме. Но какво става след като ги пренебрегнем? Те се натрупват като пускат дълбоки корени в нас, докато един ден не избухнат като бомба. Избухването им може да бъде под формата на гняв към някого, под формата на рев или най-често срещаната форма е депресията, за която често пъти не забелязваме, че тя е там. Но, когато започнем да дълбаем по-дълбоко в дадената емоция, ние намираме нейния корен и когато го открием ние много-полесно да го излекуваме.
Освен, че започваме да разбираме емоциите ни по-добре, ние започваме да разбираме и емоциите на другите по-добре. Защото, колкото повече емоции лекуваме, които са на ниски вибраци, т.е. емоциите, които най-често ни носят някакъв урок, толкова по-емоционално стабилни ставаме. А когато сме достатъчно стабилни, ние можем да помогнем и на другите да излекуват техните емоции, но също и започваме да живеем един доста по-лек живот, в който му се радваме повече, защото вече сме се освободили от излишения емоционален товар.
Изводът е, че когато започнете да работите върху вашите емоции, вие ги разбирате по-лесно и не позволявате, ако някога се появи отново някоя емоция, която ви е притеснявала, то вие няма да ѝ позволите тя да ви срине, защото вече сте минали по пътя на лекуването ѝ.
Изграждане на по-силна връзка с теб
Чрез писането, ти не само ще лекуваш болки от миналото ти, но и ще започнеш да се разбираш по-добре, което ще ти помогне да изградиш по-силна връзка с теб самия. Също, ти започвваш да научаваш нови неща за теб– качества, умения, които имаш и това ти помага да станеш твоята най-добра версия.
Това е още един ценен урок, на който писането на хартия ме научи. Дългогодишното писане на хартия не само на емоциите ми, ми показа също и страни и качества в мен, които не съм заподозирала, че мога да открия. Когато започнете да пишете, сами ще забележите колко силен инструмент е това в опознаването на скритите части от вашата личност, които ви правят уникални в този свят.
Помага ти да работиш върху страховете ти
Тук не става въпрос за страхове от типа: страх от тъмното, страх от буболечки, страх от паяци и т.н. Става въпрос за страховете, за които често не искаме да говорим, като, например: страхът от провала, страхът от неприемането и т.н. Тези и още подобни в тази категория страхове, са страховете, които са нормални и, според мен, трябва по-често да се говори за тях. Те се появават, когато имаме някоя нова цел или когато се усмелим да преследваме най-големите ни цели.
- Например, напускането на работата, която не ти носи щастие и започването на нов бизнес за облекла. Тогава те е страх как биха реагирали най-близките хора в живота ти и дали бизнесът ти ще бъде успешен. И точно в такива моменти от живота ни, писането на хартия е най-подходящо. Защото, когато седнем на саме със себе си и започнем да пишем, страхът, който имаме, го виждаме черно на бяло, а това ни помага да го обработим много по-лесно. Нека ви дам пример от личния ми живот. Когато ме приеха в университета, имах страх от това как биха ме приели новите хора, с които тепърва щях да се срещтна. И седнах да работя върху този страх. Стигнах до извода, че няма от какво да се страхувам и, че най-хубавото нещо, което мога да направя, е не да се страхувам и притеснявам как биха ме приели новите хора, а да се отворя за тази възможност със мисълта да покажа най-добрите ми качества. Когато осъзнах това нещо и преработих този страх, товар ми падна от плещите, а запознанството ми с новите хора, и по-късното и изграждането на приятелски отношения с тях, мина по най-прекрасният начин, по който можеше да мине.
Всеки от нас има някакъв страх дали то би било от неразбиране или от провал, или от каквото и да е, то важното е да седнете и да работите върху него. Защото, ако го пренебрегнете не правите нищо добро за себе си, само си вредите. Затова, когато седнете и се изправите срещу страха и го преборите, вие ставате силни и смели в живота. А именно в това писането ще ви помогне, защото, ако го оставите само с мислите си да го решите, то няма да успеете, защото мозъкът ви ще започне да си представя всевъзможни лоши сценарии, които доникъде няма да ви помогнат. Но, когато го напишете, вие го виждате черно на бяло и ще успеете много по-лесно да се справите с него.
Подобрява настроението ти
Често пъти, когато съм сядала да пиша съм била в лошо настроение, но след като съм изляла душата ми на хартията, съм се почувствала много по-добре. Тефтерът ще бъде вашия най-добър слушател и приятел, който няма да ви съди за мислите и чувствата ви, а ще ви подкрепи да се справите с тях, а всеки иска да има такъв приятел до себе си. Превърнете тефтерът/тетрадката, която сте избрали за ваш журнал, в най-добрият ви приятел, който винаги е готов да ви изслуша по всяко време на денонощието, защото всеки от нас, включително и аз, има неща, които на никого не може да сподели, но когато го направя в тефтера ми, се почувствам сто пъти по-добре. И вие така ще се почувствате, доверете се на вашето тефтерче, превърнете го в най-добрият ви приятел без да се притеснявате от това, което споделяте, защото само вие ще си го четете и, защото само вие пишете в него. Ще видите, колокото по-често пишете, толкова повече настроенито ви ще ви се подобрява.
Съвети за започване на ваш собствен journal/журнал/
- Започнете с малкото: не се насилвайте да изписвате по няколко страници на ден. Първоначално, започнете да си изграждате навика да пишете само по 1 страница на ден, а с течение на времето сами ще започнете да удължавате с по повече страници.
- Определете си време: определете си време, в което всеки ден да сядате да пишете. Това може да бъде сутрин докато си пиете кафето или вечер преди да си легнете, или в друго подходящо време според графика ви. Тук, като трик, искам да ви дам, че вместо да скролвате из телефона часове наред, отделете 10-15 минути, за да пишете чувствата и нещата, които ви притесняват.
- Бъдете разбиращи към вас: не се обвинявайте, ако сте пропуснали един ден, в който не сте писали. Изграждането на този навик няма да се случи от днес за утре, трябва да бъдете търпеливи и постоянни. Също и не се обвинявайте за емоциите, които чувствате, научете се да си прощавате. В тази статия, можете да видите малко повече за прошката към нас и защо тя е важна.
Това бяха ползите от писането, а те са нещата, които научих от 4-ри годишният ми опит в писането. А съветите са приложими към ежедневието на всеки от нас. Започнете още този момент не чакайте утрешния ден. Да изградите този полезен навик, ще бъде най-гоямото ви постижение за живота ви. Аз успях да изградя този навик (трябва време, затова бъдете търпеливи) и сега не мога да живея без него. Случвало ми се е даже да нося тефтера аи в градския транспорт, без да се притеснявам от другите. Но не ви съветвам да го правите, особено докато си изграждате този навик. Въпреки това, правете това, което интуицията ви подсказва за правилно. Все пак, помнете, че вие сте главният герой във вашата история, а главният герой може да прави всичко! Съветвам ви да започнете още след като сте прочели тази статия. Ако не смятате, че това нещо е вашето, предизвиквам ви поне за седмица да пишете всеки ден чувствата ви и в края на седмицата си направете равносметката как ви е повлияло и дали ще желаете да продължите.
Благодаря ви, че прочетохте днешната статия!
П.С. Ако темата ви е била интересна, можете да погледнете статитиите в блога свързани с jornaling prompts, там можете да започнете да изграждате навика за писането чрез въпроси.
Любов и светлина 💖⭐
XOXO,mimi💜
∼Ти създаваш твоята реалност!∼✨💕🌈
