Да бъдеш себе си е суперсилата, която никой не може да ти отнеме!
Създадох този блог с цел да показвам и вдъхновявам хората да създават живота, които искат да имат, как да се научат да се обичат, да бъдат себе си, да живеят живота си така както те искат и т.н. В днешната статия ще си говорим затова защо е важно да бъдете себе си и как да осъзнаете това, че всеки друг е зает.
Тази статия ще я напиша като всяка друга, само че този път чувствам, че сме седнали да си говорим и аз ти споделям моите мисли върху заглавието на днешната статия. Споделям ти и те уча как да бъдеш себе си и защо е важно. Определено това ще бъде статия, с която ще ви вдъхновя. Докато четете следващите редове се чувствайте, че все едно сме седнали на по чаша кафе и си разговаряме. Отпуснете се и се насладате на компанята си.
Името на блога е „Наслади се, бъди себе си“. Това име ми дойде още когато започнах да пиша, чудех се как да го кръстя и най-добре ми звучеше това на английски и на български също. И поради, това реших да го оставя така. Година и половина по-късно създадох и страница в инстанграм и фейсбук, която също се казва така. Както вече сте се досетили това е моята мантра и е мантра както на блога, така и на акаунтите в социалните мрежи.
Добре, това е кратката историйка зад името на блога, но има ли трудност в това наистина да бъдеш себе си? Отговорът е да. Определено е трудно да се научиш да бъдеш себе си. Не е лесна работа, но веднъж щом я започнеш става много по-лесно и по-лесно, докато накрая не се превърне в част от теб.
Моята история
За да ви въведа по-лесно в тази статия/ този разговор между нас, реших да разкажа моята история първо. В която ще ви бъде много по-лесно да разберете как се научих да бъда себе си.
Приди години не знаех какво значи да бъдеш себе си. И поради тази причина копирах другите. Копирах техните действия, техните мечти, техният живот… Определено не бях себе си. Гледах да се впиша в сатндартите на обществото, да слушам какво другите искат да направя за тях, какво искат да видят от мен и не слушах вътрешния си глас или моята интуиция.
Обаче това се промени. Откъде настъпи тази промяна? От там, откъдето започнах моето пътуване към мен. Какво имам предвид под това ли? Започнах да се уча какво значи да се обичаш. Преди 3 или 4 години не бях същият човек, който съм в момента. Не се обичах, не знаех какво искам от живота, не знаех какво искам да постигна в живота си, не вярвах в себе си и не живеех за себе си. Живеех за другите, постигах техните мечти и идеали за мен, слушах ги какво искат да направя вместо/ за тях. Как се чувствах? Чувствах се зле и макар тогава да не го осъзнавах аз се бях превърнала в друг човек, аз бях човека, който се опитваше да помага на другите и да ги слуша, за да могат да го възприемат. Аз не живеех за себе си, аз живеех за другите. Ежедневието ми се водеше от другите, живота ми като цяло беше ръководен от външни лица. И знам, че доста от вас също го правят и се лутат в един лабиринт, от който не могат да излезнат, чудят се откъде да започнат, за да намерят изхода. А изхода е много очеваден- открий отново себе си.
Аз самата дълго време не знаех как да излезна от този лабиринт. И мога да ви кажа, че в момента гледайки назад, не съдя никого. Осъзнах, че тези хора, които са контролирали живота ми също не са знаели като мен защо е важно да бъдеш себе си и по-късно, когато започнах да лекувам тази част от мен, простих на всеки, който се опитвал по един или друг начин да контролира живота ми и да ме кара да правя неща, които не искам. Прошката е доста силен инстрмент, когато искате да бъдете отново себе си, защото, ако не простите на външния свят, как ще продължите да изследвате вътрешния си свят?
Как излезнах от лабиринта? Започнах да излизам от него, когато започнах да се уча да се обичам. В началото не ми беше лесно. Но обичта към мен беше тайната, която ми помгна да излезна от този лабиринт. Защото, когато не сме себе си и правим това, което другите искат да парвим, ние се лутаме в един лабиринт, в който не можем да открием изхода. Поради това, обичтта към нас е от изключително значение.
Обичтта към теб е ключът към теб! Помни това!
Но освен обичта към мен, това което ми помогна също е и работата върху мен. Какво имам предвид под това? Под работа имам предвид това, че започнах да градя наново връзката си с мен, което пък ми помогна да стана по-уверена в себе си и най-вече да бъда мен. Започнах да си казвам позитивни утвърждения, започнах да възприемам тялото си такова каквото е и т.н. И това ми помогна да бъда себе си. Започнах да осъзнавам, че защо трябва да се държа както другите искат и защо трябва да следвам техните възприятия за това как трябва да се живее един живот, като мога да живея живота, който искам поради причината, че аз самата създавам живота, който искам. В край на сметка стигнах до извода, че да бъда себе си е най-страхотното нещо, което притежавам. Да не бъда като другите и да не следвам определени стандарти, а да правя това, което сърцето ми желае е най-хубавото чувство, което мога да изпитам. И кое най-хубавото? Това и че вие самите също можете да изпитате това чувство, защото вие също го притежавате!
Как да бъда себе си? От къде да започна?
Както забелязахте, тази статия няма структура. Тя е точно като разговор между два човека, между нас.
Добре, обаче как наистина да бъдете себе си? Какво трябва да направите? Трябва да осъзнаете, че вие сте уникални сами по себе си и че няма никой друг като вас. Защото всеки е различен и точно това ни прави уникални. Поради тази причина се чудя как хората не го виждат и осъзнават това. Те продължават да се опитват да се впишат в стандартите на обществото, да се харесат на другите, а дори те самите не се харесват. Не бъдете като тях. Бъдете себе си! Обичайте се! Това са мотивиращите думи, които всеки има нужда да чуе, когато се учи как да бъде себе си.
Да бъдеш себе си е да осъзнаеш, че всеки друг е зает. Какво значи това? Това е да осъзнаеш, че всеки си има нещо, една светлинка, която го отличава от другите. Всеки притежава тази светлинка и когато реши, че иска да изглежда и прилича на друг, той угасва тази светлина. Опитва се да поддържава на другия, копира действията му, начина му на говорене, копира всичко. И точно тогава той губи себе си, изгубва се в лабиринта. Но как да си възвърнете тази светлина? Ще си я възвърнете единствено, когато осъзнаете, че не сте я губили. Тя е вътре в нас, всеки я притежава. Когато осъзнаем това тя светва и започва да свети силно. Нека ви дам пример с мен самата. Опитвах се да правя неща, които другите ще харесат. Но кагато открих, че ми харесва да пиша и създадох блога си, разбрах, че това е моята светлинка, която ме отличава от другите. А пък ти скъпи мой читателю/ събеседник, ти също притежаваш такава светлинка, която те отличава от другите. Тя може да е също писане, може да е танцуване или пък рисуването, но няма значение каква е тя. Тя е единствена и никой друг по света я няма. Защото, например, блогъри по света има много, но техният начин на писане е различен от моя. Не пишем всички по един алгоритъм т.е. не пишеме еднакво. Ако пишехме еднакво, то щеше да е скучно да се четат блогове и на никой нямаше да му се занимава. И ето тук идва това, че ние си имаме собствен стил на писане, който изразява нас самите и ни отличава едни от други. Точно това е специалното във всеки, че притежава тази светлинка и си е негова и тя го прави различен от другите светлинки.
Всичко около теб ти напомня да бъдеш себе си!
Сега след като разбрахте, че да бъдеш е себе си е нещо, което всеки може и че всеки друг е зает и поради това е важно, да не се опитваме да „откраднем“ тяхната светлина, искам да ви разкажа или по-скоро да ви припомня, че всичко около нас ни напомня за това. Най-лесният пример е природата. В природата няма нищо еднакво. Нито едно дърво не прилича на другото, може да са от един същи сорт, но не си приличат. Всяко от тях има нещо, което го отличава от другото, неговата специална светлина.
Друг пример са близнаците. Да приличат си на външен вид, но всеки от тях има нещото, което го различава от другия, има собствена светлинка.
Друг пример, който мога да ви дам, е начинът ни на обличане. Защо не се обличаме еднакво? Защото чрез дрехите ние можем да изразим себе си. По този начин показваме себе си на света. И хубавото е че днешната модна индустрия ни го позволява. Прическата, която имаме също ни позволява да изразим себе си. Няма значение дълга, къса или в какъв цвят е косата ти, тя те прави уникален и време да го осъзнаеш и да не се страхуваш да изразяваш себе си.
Не се страхувай да бъдеш себе си!
Не се страхвайте да откриете тази светлинка във вас и да я показвате на света постоянно. Защото, ако всички бяхме еднакви, света щеше да е като излезнал от списание. Нямаше да е същият разноцветен и интересен свят, а щеше да един скучен сив свят. Спрете да се опитвате да се впишете в стандратите на обществото, и не бъдете като другите, за да могат да ви харесат. Бъдете себе си и не се страхувайт да го изразявате! И ако някой ви съди, знате ли защо го прави? Защото той вижда, че вие сте открили вашата светлинка , а пък той не може и поради тази причина избира да ви съди, затова че сте себе си. Замислете се! В такива случай, просто не обръщайте внимание на този тип хора и ги оставете да си се лутат из лабиринта, а пък вие продължавайте да показвате смело вашата светлина на света. Най-често ни е страх да бъдем себе си, мен също ме е била страх, когато сме сред други хора, защото ни е страх да не ни критукават. Затова и в повечето случай не осъзнаваме това. Това което можеш да направиш е просто да не ти пука какво мислят дргите за теб.
Това, което те прави уникален е това, което правиш!
Точно така, това, което правим ни прави уникални и единствени по рода си. Не се страхувайте да изразявате светлинката си. Давайте смело напред и я изразявайте всеки ден по вашия си начин.
Никой не е теб и това е твоята суперсила!
Тази мантра е толкова силна и винаги ми е помагала да си припомня това, когато не се чувствам уверена в себе си. Припомняла ми е да приема себе си такава каквато съм. Да приема и недостатъците си, да приема моята светлинка и да се науча как да я изразявам пред света, без да се страхувам и мисля как другите ще я възприемат. Знаете ли защо? Защото, когато възприемем нашата светлина и се научим как да изразяваме пред света, ние показваме на другите, че сме научили да бъдем нас, а пък те виждат това и го различават и най-вече го приемат. Защото, когато се научих да изразявам истинското си аз, всеки започна да ме вижда като това и спряха да се опитват да ми казват какво да правя, за да им се хареса на тях, а пък и аз самата спрях да се опитвам да се харесам на всички. Който ме харесва ще го покаже и оцени, който не ме харесва също ще го покаже и ще изрази недоволството си, а това какво мислят другите за мен не е важно, важно е какво мисля аз за мен! Ето това, също ме научи да бъда себе си.
Бъди това, което си. Не това, което светът иска да бъдеш!
Красотата започва в момента, в който решиш да бъдеш себе си! Коко Шанел
Просто бъди себе си. Нека хората да видят истинският, неперфектен, неподправен, странния, красив и магичен човек, който си! Менди Хейл
Това е разговорът, който проведох днес със вас. Наистина, докато писах имах чувството, че си говоря с вас. Надявам се и вие да сте почувствали същото. Това, с което искам да завърша нашият разговор е да бъдете себе си! Не се опитвайте да поддържавате на други, а открийте вашата светлина! Не се сравнявайте с другите, а се сравнявайте с версията ви, която сте били вчера! Когато сте себе си, вие сте най-красиви!
Надявам се да сте се вдъхновили от тази статия и да се разбрали колко е важно да бъдете себе си, защото всеки друг е зает! Благодаря ви, че бяхте част от този разговор и че прочетохте тази статия! Благодаря ви за подкрепата и всичко! Благодаря ви, че ме оставяте да бъда себе си, а пък аз ви благодаря, че се опитвате да бъдете себе си всеки ден! Не спирайте, продължавайте!
Любов и светлина 💖✨
XOXO,mimi 💜
Открий твоята светлина и я показвай смело пред света! ✨
∼ Ти създаваш твоята реалност! ∼🌈💕🌟
